ластниците отдавна шпионират гражданите като средство за контрол,сега гражданите обръщат колективните си очи към властниците

Свят

"Уикилийкс": Революцията започна и тя ще бъде цифровизирана

Компютърната мрежа променя начина, по който хората се отнасят към властта, и политиците нямат избор освен да се приспособят към това

2.Декември 2010,брой 278

Хедър Брук
Гардиън

Дипломацията винаги е включвала вечери с управляващия елит, задни стаи и тайни срещи. Сега, в цифровата ера, съобщенията за всички тези партийни и патрициански разговори могат да бъдат събрани в една огромна база данни. И веднъж събрани в цифров вид, тези данни могат да бъдат споделяни.
И наистина именно затова е била създадена базата данни СИПРНет (Secret Internet Protocol Router Network - SIPRNet), от която са изтеглени тези грами от посолствата на САЩ. Комисията за разследване на атентатите от 11 септември направи забележителното откритие, че несподелянето на информация е подложило на риск националната сигурност; проблемът е бил в това, че НЕ Е споделяна информация. Липсата на сътрудничество между правителствените агенции и трупането на информация от бюрократите са довели до многократни "загуби на възможности" да бъдат спрени атаките от 11 септември. В резултат комисията разпореди преструктуриране на правителствените и разузнавателните служби, за да съответстват повече на мрежата. Сътрудничеството и споделянето на информация бе нов етос. Но докато милиони правителствени служители и работещи по договор имаха достъп до СИПРНет, обществеността нямаше.
Обаче данните имат свойството да се разпространяват. Те се промъкват през военните мерки за сигурност и могат да изтекат от "Уикилийкс". Изглежда цифровите данни не признават никаква власт, било това Пентагона, "Уикилийкс" или редактора на вестник. Ние самите вече сме изпитали мащабните промени вследствие на дигитализацията. Събития или информации, които навремето сме смятали за преходни и частни, сега са събрани, трайни и публични. Но когато стане пробив в данните на обществото, политиците не се загрижват много. Нашето лично пространство е употребяемо. Не е изненада, че реакциите на тези изтичания сега е различна. Ако нещо е променило динамиката на властта по революционен начин, това не е просто мащабът на съхраняваните бази данни, а това, че отделни хора могат да качат в мрежата тяхно копие и да го представят на света. В хартиен вид тези грами съставляват към 13 969 страници и това е камара с височина около 25 метра - нещо, което трудно може да бъде промъкнато през мерките за сигурност по време на хартиената ера.
За едни това е знак за криза, за други - възможност. Бившият посланик на САЩ в Русия Джеймс Колинс каза, че разкриването на грамите, "ще попречи на това нещата да се правят по нормален и цивилизован начин". Прекалено често онова, което в дипломацията се смята за нормално и цивилизовано, означава да си затвориш очите пред колосални социални несправедливости, корупция и злоупотреба с власт. При прочитането на неколкостотин грами повечето от "вредата" е всъщност неудобство и изтъкване на неудобни истини. В името на една военна база в страната нашите лидери приемат един брутален диктатор, който потиска населението й. Това може да бъде удобно в краткосрочен план за политиците, но дългосрочните последици за гражданите на света могат да бъдат катастрофални.
Изтичанията на данни не са проблем; те са симптом. Те разкриват липсата на връзка между това, което хората искат и имат нужда да знаят, и онова, което всъщност знаят. Колкото е по-голяма секретността, толкова по-голяма е вероятността от изтичане. Начинът да бъде преодоляно изтичането е да се осигури ясен режим за обществен достъп до важна информация. Повечето от възмущението по адрес на "Уикилийкс" не е заради съдържанието на изтеклата информация, а заради безочливото посегателство върху надеждните допреди бастиони на властта. В миналото ние се подчинявахме на властта и ако някой неин представител ни кажеше нещо, което може да навреди на националната сигурност, ние възприемахме това като истина. Сега суровите данни зад тези твърдения стават все повече достояние на публиката. От разкритията виждаме неща като разходите на депутатите или за съучастничеството на правителството в изтезанията, от което следва, че когато политиците говорят за заплаха за "националната сигурност", често имат предвид, че е заплашена сигурността на техния пост.
Беше време, когато лидерът контролираше гражданите, като контролираше информацията. Сега е по-трудно откогато и да било за властниците да контролират онова, което хората четат, виждат и чуват. Технологията дава на хората възможността да се съберат заедно и да предизвикат властта. Властниците отдавна шпионират гражданите като средство за контрол, сега гражданите обръщат колективните си очи към властниците.
Това е революция, а всички революции пораждат страх и несигурност. Ще се придвижим ли към ново информационно Просвещение, или ответният удар на онези, които на всяка цена искат да запазят контрола, ще ни изведе към нов тоталитаризъм? Събитията през следващите пет години ще определят бъдещето на демокрацията през следващия век, така че ще бъде добре, ако нашите лидери отговорят на настоящето предизвикателство, като гледат с едно око в бъдещето.

Дума / Wikileaks Bg Times