Пачаври,който искат да станат известни

Какво означава секс по взаимно съгласие?

Сексът като бомба

Обвинението в изнасилване срещу Джулиан Асандж повдига редица въпроси. Когато никой не знае повече какво означава изнасилване, страдат всички - жени, мъже, сексът и доверието, пише в свой коментар в. "Зюддойче Цайтунг".

Навремето се знаеше съвсем точно какво означава изнасилване: със сила или заплаха някой бива принуден на сексуални действия против неговата или нейната воля. Когато е налице пенетрация - изнасилване. Иначе - сексуална принуда. НЕ означава НЕ. И всичко изглеждаше пределно ясно.

Днес обаче нищо не е вече ясно. Най-късно след случая "Асандж" думите изгубиха своята еднозначност: да, не, по взаимно съгласие - това може във всеки даден момент да означава нещо друго.

Асандж - изнасилвач или не?

Просто да луднеш!

Фактите са общо-взето безспорни: в течение на една седмица в Стокхолм Асандж е имал секс с две жени - при едната презервативът се спукал, а при другата просто липсвал. Жените научили една за друга и решили да отидат заедно в полицията. Според шведското право, ако една жена (или мъж) се чувства "използвана по неподходящ начин", това може да се квалифицира като "изнасилване от втора степен".

Целият свят се чуди и мае: Боже мой, ако всеки несполучлив секс заслужаваше съд, а всяко засегнато чувство беше повод за жалба... Просто да луднеш! Онова, което е предназначено за нечия защита, му наврежда, когато той действително се възползва от него. Защото тъкмо това е потискащото в случая "Асандж": веднага щом стане дума за сексуално провинение, реално или въображаемо, всеки започва да се изживява като съдия.

Човек може да забележи по самия себе си колко лесно - на базата на клюки, симпатии или чисти спекулации - си въобразяваме, че знаем какво е станало между двама непознати при затворена врата, когато често не сме сигурни дори по отношение на собствените си връзки. Това снощи по взаимно съгласие ли беше? Ама аз всъщност нямах никакво желание...

Секс с последствия

А ние, воайорите?

Лошото при подобни публични процеси, само малка част от които преминават в съдебната зала - както случая "Кахелман" в Германия, - е, че всеки се оказва губещ. Предполагаемата жертва обикновено не може да докаже престъплението, предполагаемият престъпник - своята невинност, и двамата остават неудовлетворени.

Предвид публичното унижение, занапред всяка потенциална жертва ще си помисли два пъти, преди да реши да надигне глас. А ние, зрителите - ние воайорите - стоим като истукани посред минното поле на недоверието, което отново се отваря между мъжете и жените: тъпи патки, гадни копелета, ние всичките.дв

BgTimes.Net