Над 90 000 поверителни документа, свързани с войната в Афганистан,се появиха в интернет

Какво научихме от секретните документи за войната в Афганистан

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Когато над 90 000 поверителни документа, свързани с войната в Афганистан, се появиха в интернет, първоначалната истерия беше на подобаващо ниво – застрашена национална сигурност на САЩ и натовските им съюзници, усложняване и застрашаване на мисията на международните сили в Афганистан и т.н.

Щетите за мъчителната операция в централноазиатската държава обаче не се оказват чак толкова апокалиптични. Както самият Барак Обама обяви, „тези документи не разкриват нови проблеми”. Американският президент дори побърза да обърне нещата в полза на рекламираната от неговата администрация нова стратегия в Афганистан, чието начало практически съвпада с най-пресните по дата разкрития (края на миналата година).

„Тези документи посочват именно тези трудности, заради които миналата есен се наложи да преразгледам изцяло нашата политика по отношение на конфликта”, посочи Обама и доста технично се опита да отиграе появата на секретни данни в публичното пространство.

Разбира се, самият президент е длъжен да направи подобно изявление, особено в тази критична за цялата натовска мисия година. Но все пак, предвид изнесените факти, може да се каже, че „изтичането” в никакъв случай не е чак фатално за стратегията в Афганистан.

Всъщност най-неприятен за Обама и другите световни лидери, включили се в борбата с талибаните, е ефектът сред обществото, а не на бойното поле.

След скандалното уволнение на главнокомандващия силите на САЩ и НАТО в Афганистан ген. Стенли Маккристъл само преди месец, ново мощно информационно сътресение със сигурност ще дойде в повече на и без това песимистично настроените за смисъла на войната хора от двете страни на Атлантика.

Всеки, който си направи труда да прегледа дори малка част от документите, изнесени в Wikileaks, може да разбере, че войната в Афганистан в действителност е много по-сложна и много по-далеч от краен успех, отколкото ни я представят.

Нешлифованият, груб (но чист) вариант на това, което се случва в талибанския бастион, е истината, която искат да ни спестят. Но истина, която в една или друга степен се е просмуквала и досега.

Например проливането на „цивилна” кръв. И неговото прикриване. От Wikileaks научихме за много неспоменати инциденти, при които невинни животи са отнети от американски, френски или полски куршуми и ракети.

Тези убийства, волни или не, неминуемо засилват подкрепата за талибаните сред афганистанското население. А за всички командири от НАТО е ясно, че без съдействието на местното население, талибаните не могат да бъдат сломени.

Неслучайно вече споменатият ген. Маккристъл определи защитата на цивилното население като основен свой приоритет.

Тъкмо затова обаче едва ли разкритията, че силите на алианса са спестили някои новини за обстрелване погрешка на сватба например, идват като гръм от ясно небе. Въпреки това неминуемо ще имат силно отражение в общественото мнение на Запад.

На пръв поглед смущаващи са и множеството разузнавателни данни, свързващи пакистанските тайни служби с талибаните. Но и това не е нещо ново.

Все пак талибанският режим се ползва с твърдата подкрепа на Пакистан в разцвета си в периода 1994–2001 година. Логично е да са запазени близки контакти, и то на високо ниво. Освен това почти всички „разкрития” са дело на афганистанските служби, които определено не таят топли чувства към югоизточните си съседи.

Що се отнася до спецотряда за „мокри” поръчки Taskforce 373, това е може би най-малката изненада от всички 91 000 секретни документи. Каква изненада е това, че американците имат група командоси, която действа под прикритие и единствената й цел е като в песен на „Металика“ – търсене и унищожаване на високопоставени талибани?

Като стана въпрос за изненади, най-голямата определено е фактът, че сред документите има сведения, свързани с местонахождението и дейността на терорист № 1 Осама бен Ладен. Вашингтон твърди, че от години няма информация за идеолога на „Ал Кайда”.

Оказва се, че американското разузнаване е установило присъствие на Осама на тайна среща в Куета, Пакистан през август 2006 година. Срещата, включваща и лидера на талибаните Мулла Омар, била за организация на терористичните удари в Афганистан.

Ето че знаят нещо за Бен Ладен, но крият! Все пак новината, че терористичният „мозък”, поел отговорността за сриването на кулите близнаци, продължава да крои планове за атентати, не е особено оптимистична.

Всъщност новините от Афганистан (почти) никога не са оптимистични...

днес.бг

Есендж е основателят на интернет платформата wikileaks.org

Джулиън Есендж, основател на WikiLeaks. Снимки: БГНЕС

Човекът, който не се уплаши да пусне военните тайни в нета

US-армията гледа на WikiLeaks като на проблем за сигурността

Появява се с подскачаща походка, още преди да поздрави, се оглежда за контакт за малкия си черен компютър.

Той е съвсем обикновен лаптоп за най-много 300 долара. Тайните служби по целия свят биха дали много да могат да го прегледат.

Мъжът, на когото принадлежи, се казва Джулиън Есендж. Тъкмо пристига от Стокхолм, преди това за малко е бил в Брюксел, а преди това за няколко седмици – неоткриваем, пише Spiegel. Австралиецът е доста търсен тези дни. Човек може да си помисли, че се е криел.

Когато преди две седмици се налага да говори на една конференция в Ню Йорк, там се отбиват и петима агенти от тайните служби. Напразно, Есендж остава в Англия. Адвокатът му го предупреждава, че и няколко американски служби искат спешно да си поговорят с него. Американският министър на отбраната Робърт Гейтс наскоро го определя като „безотговорен“.

Есендж е основателят на интернет платформата wikileaks.org – "wiki" като свободната интернет енциклопедия Wikipedia и "leak" от английската дума „изтичам, процеждам се“.

Заедно с неколцина постоянни сътрудници и много доброволци той прави страницата от 2007 година. Тя е нещо като пощенска кутия и витрина едновременно – събира и публикува материали, които компании и държавни институции са определили като секретни. Форум за анонимни информатори. Без слухове, нищо съчинено, само оригинални документи.

Там кандидатката за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин може да прочете мейлите си, кенийците откриват разобличаваща информация за бившия си лидер Даниел Арап Мой, има и документи от Гуантамо. В началото WikiLeaks е по-скоро за посветени.

Международен пробив страницата прави едва през април. WikiLeaks събра журналисти във Вашингтон и Есендж им пуска едно видео. На него се вижда смъртоносната атака на американски хеликоптер „Апачи“ срещу група от десетина цивилни в Багдад през 2007 година, между тях и сътрудник на Ройтерс (вижте видеото).

Чуват се и гласовете на екипажа в хеликоптера. Циничните им коментари правят кадрите още по-непоносими. От инцидента през 2007-а информационната агенция Ройтерс се опитва напразно да се сдобие с видеото.

С това Есендж прави голямата си сензация.

Оттогава за някои Есендж и колегите му са герои, борци за тотална свобода на словото и срещу всяко форма на цензура. За другите са предатели.

От гледна точка на американските служби австралиецът е сериозна заплаха за националната сигурност, има го дори писмено. Още през 2008 година американската армия определя WikiLeaks като сериозен проблем за сигурността и обсъжда как най-добре да се бори със страницата. Дори и този документ изтекъл към Есендж и след това бил публикуван на wikileaks.org.

Оттогава има хора, които се притесняват за сигурността му и дори за живота му. Не е съвсем ясно дали той е повече опасен или повече в опасност. Във всеки случай обаче прави впечатление – сух, със сламеноруса коса и неестествено бяло за лятото лице, което сигурно може да се обясни с това, че от седмици подготвя новия си проект и по цял ден не излиза.

В стаята в сградата на издателството The Guardian дава на британците, на New York Times и Spiegel да погледнат в 90-те хиляди доклада от войната в Афганистан, повечето от които са с печат „секретно“.

Публикуването на тези документи, казва Есендж, ще промени не само общественото мнение за войната, но и това на „хора с политическо и дипломатическо влияние“.

Това бил „прожектор върху ежедневната бруталност и страдание на войната“ и ще „промени не само гледната ни точка към тази война, а и към всички модерни войни“.

Архивът съдържа много секретни информации, оценки и много имена – на военни, но и на информатори.

Превръщането в обществено достояние на военни документи, които никога не са били предвидени за обществеността повдига няколко въпроса.

Дали това е журналистика, покриваща правото на информация на обществото, легитимен поглед зад кулисите на пропагандната машина на войната?

Или е шпионаж, който прави Есендж и сътрудниците му виновни за издаването на секретна информация, която в края на краищата застрашава международните сили и афганистанските им помощници?

Главните редактори на The Guardian, New York Times и Spiegel решават да не публикуват в изданията си имената на афганистанските информатори и данни, за които преценяват, че заплашват сигурността на войниците.

днес.бг

"Уикилийкс" - революцията в новините

"Уикилийкс" - революцията в новините

28 Юли 2010

Ройтерс

Робърт Макмилън, Питър Грифитс

Пентагонът заяви, че оценката за размера на щетите, които изтичането на секретните документи за войната в Афганистан е нанесло на националната сигурност, може да отнеме седмици. Необходими бяха само няколко минути обаче, за да се прецени ефектът от публикуването им върху начина, по който хората получават новини.

Организацията “Уикилийкс” (WikiLeaks) публикува над 90 хил. документа на своя сайт, но за да си гарантира, че те ще привлекат внимание и ще получат широк отзвук, ги сподели първо с американския в. “Ню Йорк таймс”, лондонския в. “Гардиън” и германското сп. “Шпигел”.

Този епизод подчертава как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, и как традиционните медии все още играят ключова роля при анализирането и разпространяването на новините. Той показва също как запазената марка на тези медии, въпреки техния помръкващ блясък в епохата на интернет, може да засили значението на новините във възприятията на хората според това какво място им е било отделено.

Въпросът е дали “Уикилийкс” е журналистика - термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, поместващи материали в блоговете и “Туитър”, докато световната Мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.

Не знам как да нарека това, което “Уикилийкс” прави, и не го казвам с пренебрежение, казва Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика “ПроПублика” и бивш отговорен редактор на “Уолстрийт джърнъл”. По думите му това е ново явление.

И докато вестници като “Ню Йорк таймс” се придържат към исторически жалони от рода на “всички новини, които стават за публикуване” и съобщават вестите “без страх или пристрастие”, основателят на “Уикилийкс” Джулиън Асанж заяви за “Шпигел”: “Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите и да мачкам негодниците.

Сайтът му публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя помести видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., в която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс.

“Уикилийкс” изрази ясно мнението си, като нарече нападението “косвено убийство”. Заради това видео сайтът обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.

В последния случай “Уикилийкс” привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация, които, макар и да не се радват на всеобщо доверие, са световноизвестни с качеството на журналистиката си.

Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят, въпреки че според мнозина наблюдатели в тях няма почти нищо ново. Броени минути след публикуването им, линкове към материалите се появиха в “Туитър”, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.

Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички, заяви на пресконференция в понеделник в Лондон слабият 39-годишен мъж с дълга побеляла коса. Асанж няма дом и отсяда при приятели по света. Неговата мрежа по думите му включва 800 временни доброволци и 10 хил. “поддръжници”.

“Уикилийкс” разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи “Ню Йорк таймс”. Страницата на “Уикилийкс” в “Туитър” посочва местоположението й като “навсякъде”. Според статия, излязла през юни в “Ню Йоркър”, австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени .

В известен смисъл “Уикилийкс” разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това “краудсорсинг” - да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер, който се среща с “Дълбокото гърло” на някой паркинг.

В този случай “Уикилийкс” ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество “Ню Йорк таймс”, “Гардиън” и “Шпигел” като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията - форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет.

Ако “Уикилийкс” беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност, смята Едуард Васерман, професор по медийна етика в университета “Вашингтон и Лий” в Лексингтън, щата Вирджиния. “Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност.”

По БТА